Изборът….?!

Всеки ден взимаме решения – малки и големи, важни и не толкова значими. Някои сякаш минават незабелязано, други ни разтърсват из основи. И въпреки че животът е низ от избори, най-големият капан, в който можем да попаднем, е нерешителността.

Нерешителността – невидимият блокаж

Когато дълго време се колебаем, умът ни започва да се върти в кръг. Създава хиляди сценарии „ами ако…“, които с времето стават все по-страшни, по-неясни, по-парализиращи. Влизаме в състояние на блокаж, което ни пречи да действаме и краде най-ценния ни ресурс – времето.

Парадоксално, но понякога грешното решение е по-добро от никакво. Защото животът е динамичен – решенията могат да се променят, коригират, надграждат. Единственото сигурно нещо в живота е, че няма нищо напълно сигурно.

Как да вземем правилното решение?

Истината е, че универсален отговор няма. Но има няколко принципа, които можем да следваме:

• Напиши плюсовете и минусите – това носи яснота.
• Спри да чакаш перфектната сигурност – тя не съществува.
• Предприеми действие – иначе умът ще създаде илюзии, които ще те обездвижат.
• Наблюдавай вътрешното си състояние – какво те привлича, какво те отблъсква?

Важно е да не избираме през страха. Когато сме вътрешно спокойни, чуваме по-добре гласа на интуицията. А за да стигнем до това състояние, е нужно доверие в себе си и в процеса на живота.

Истинската същност на избора

Мнозина търсят какво могат да спечелят от дадено решение. Но мъдростта е в това да осъзнаем от какво сме готови да се откажем. Всяко „да“ към едно нещо, е „не“ към друго. Свободата и изборът вървят ръка за ръка с отговорността.

Нас ни държи това, за което ние се държим. Често, най-големият ни избор е да се откажем от страховете си. Когато се научим да ги пускаме, получаваме повече възможности. Както казва народната мъдрост:
„Господ дава, но в кошара не вкарва.“

Лекота вместо драматичност

Животът не трябва да е постоянна борба. Когато задълбаваме прекалено, а нещата стават все по-объркани и тежки, е време да спрем. Да се издигнем и погледнем отгоре – от високо се вижда по-ясно цялата картина.

Нека не се страхуваме от грешки – нито своите, нито чуждите. Ще има загуби. Ще има и уроци. Важно е да поемем отговорност – за хубавото и за трудното. Само така наистина живеем.

Смелостта да грешим е свобода

Смирението и подчинението често се бъркат. Смирението е сила. Подчинението – проявление на страха. Не е нужно да живеем рисково, но е важно да имаме смелостта да поемем риска от грешка. В това се крие истинската пълноценност – в опита, в емоцията, във вълнението.

В различните култури думите „дух“ и „дишане“ са свързани. Всеки задържан дъх е напрежение. Затова – вдишай! Активирай се, раздвижи енергията си. Повдигни глава.
Когато гледаме над хоризонта – мисленето става по-леко. Когато играем – сваляме значимостта и драмата.

Отговорите идват в покоя

Съзнанието задава въпроси, подсъзнанието – дава отговори. Затова е полезно понякога просто да забавим темпото, да влезем в алфа ниво – онова състояние между будност и сън – и просто да попитаме. Въпросите намират път към отговорите, когато сме отворени за тях.

Създаването започва с даване.
Даването на доверие към себе си.
На позволение да грешим.
На свобода да избираме.
И най-вече – на любов към живота, такъв, какъвто е.